От Наталия Морозова
28 ноември 2025 г.
Помните ли как наскоро всички се смееха на ООН за публикуването на сълзлив доклад, в който се казваше, че никой не чете докладите й?
Мога да ви разкажа за един нов доклад, който за съжаление ще бъде прочетен от още по-малко хора, отколкото всеки друг документ на ООН.
Защото всяка от 224-те му страници е изпълнена с кръв и изтезания. В всеки трети параграф някой бива бит или изтезаван. А когато няма побои или изтезания, има досадно обяснение за руските системи за насочване на ракети и защо международното право забранява използването на такива системи през нощта за удари по градове – дори ако ракетите са предполагаемо високопрецизни и насочени строго към военни цели.
Този доклад на Центъра за човешки права „Мемориал“, озаглавен „Украйна: Военни престъпления на руските агресори“, представя резултатите от нашето пътуване до Украйна през януари 2025 г.
За да дам на доклада ни шанс да получи толкова много гледания, колкото работата на ООН, няма да разкривам къде точно бяхме, защо отидохме или какво видяхме. Но ще обясня защо все пак си заслужава да се прочете, дори и да сме закъснели с публикуването му.
В момент, когато се обсъждат мирни планове, амнистии за военни престъпници и отмяна на различни санкции, е от решаващо значение да знаем и да помним какво прави Русия в окупираните територии.
Например, руски войници извадиха окото на един мъж, защото намериха в портфейла му синьо-жълта карта за отстъпка от супермаркета „Украина”. Според тях картата е показала симпатия към нацизма.
Други руснаци организираха подигравателно масово екзекутиране на няколко десетки души в деня преди да се оттеглят от Херсон.
Други отидоха още по-далеч, като екзекутираха трима братя само защото най-големият от тях някога е служил в Антитерористичната операция (украинската мисия за защита на териториалната цялост на страната през 2014-2018 г.). Средният брат чудотворно оцелял, след като куршум го уцелил в челюстта. Той се измъкнал от това, което буквално било масово гробище, върнал се в селото по странични пътища и разказал всичко.
Руските войници също крадяха коли и се занимаваха с други форми на грабеж и изтезания, толкова брутални, колкото можеше да измисли въображението им. Винаги с подигравки като „фашисти“ и „бандеровски измет“ и думите: „И какво ви накара да мислите, че можете да живеете по-добре от нас?“ Те изисквали от жертвите да посочат скрити оръжейни складове – дори и да не съществували такива – или да признаят, че са сътрудничили на ултранационалистическия „Десен сектор“ и други „визитки на Ярош“, дори и жертвата да нямаше представа за какво става дума.
Това е терорът, който Русия установява в окупираните територии.