Максим Буткевич
Правозащитник, координатор на проекта „Без граници“
Разкази за това, че Владимир Зеленски е посредствен комик, че няма подкрепа в страната, че времето изтича, че Украйна все още съществува само благодарение на американската помощ, и най-важното – че Украйна не е трябвало да започва война („Русия не започва войни“), че е трябвало да се договарят в самото начало, а не да воюват, че Украйна „сама е виновна“ – всичко това чух много преди Доналд Тръмп да изкаже тези тези. Това ни говореха руските разпитващи и охранители-колаборационисти, когато бях в плен, по-специално в Луганския СИЗО.
Този пълен набор изказваха служители на ФСБ или военното контраразузнаване (никой, разбира се, не се представяше на разпитите). Но те все още не казваха нищо за нелегитимността на Зеленски и липсата на избори – това не го говореха, защото беше горещото лятото на 2022 г. и за тези тези беше рано: руската телевизия щеше да започне да ги разпространява едва след година и половина. И тези руски окупанти и техните помагачи-колаборационисти (на местния жаргон просто „следаки” и „мусора”) изказваха още една теза, която липсваше в речта на Тръмп: че Украйна е не повече от марионетка на САЩ, че Киев прави всичко, което иска Вашингтон, защото зависи изцяло от него. Не е учудващо, че Тръмп не изрази тази теза, защото последните събития, по-специално около споразумението за добив на редки минерали, показаха дори на онези, които поддържаха това мнение, че това далеч не е така.
.
Мисля, че именно това, че тази теза на окупаторите не намери потвърждение, предизвика такова раздразнение у новоизбрания президент на САЩ. Очевидно, не вярвайки в свободата, инициативата, възможността за самостоятелни действия на украинците и украинките (както, впрочем, и на всеки друг народ), той неочаквано се сблъска с факта, че тези, както изглеждаше на някои, покорни украински подчинени в далечни диви земи, не са покорни и не са подчинени. И по някаква причина те не искат да приемат правилата на играта, измислени вече на самата игрална площадка и наложени чрез шантаж, защото те са очевидно крещящо несправедливи. Това обединява Тръмп с Путин: и той не вярва в инициативата на народите и колективите, разглеждайки ги само като инертни маси, които трябва да се манипулират и контролират, защото те се движат от примитивни инстинкти и винаги има риск някой да поеме инициативата и да ги манипулира по-добре. Всъщност и Украйна за Путин е инструмент, който трябва да се държи в лапата на двуглавата руска гербова птица, а Западът го е отнел; и една от целите на настоящата война е да го отнеме обратно. Фактът, че „инструментът” изведнъж е прояви собствена воля, собствени желания и стремежи и дори способност за съпротива, изключително ядосва Кремъл, защото това не се вписва в картината на „руския свят”. Руснаците, се учудваха и понякога се ядосваха от факта, че в Украйна е имало Майдан и повечето украински пленници не са склонни да го признаят за грешка или провал, а го защитават като акт на свободен избор, волеизявление и защита на достойнството.
В дните на 11-тата годишнина от убийството на повечето герои от Небесната сотня тези двама автократи с презрението си към свободата и стремежите на народите и личностите (ако тези личности не са самите те) открито показаха на света колко много имат общо. Президентът на САЩ, най-високопоставеният държавен служител в държавата, която вчера беше най-големият съюзник на Украйна в нейната отбранително-освободителна война с руските завоеватели, публично обвини в агресия онези, които бяха нападнати; осъди тези, които се защитават от насилието на руснаците, за опитите им да се защитят; и предаде цялата инициатива в мирните преговори на своя ортак с подобна картина на света – военен престъпник и глава на руската империя. От гледна точка на човек с опит като бивш военнопленник, мога да кажа , че той направи това в стила на средно обучен следовател от руските силови структури, като ФСБ, СК РФ или ФСИН на Русия. Никога досега текстът на руските силовици не е звучал от толкова висока трибуна и не се е разпространявал по целия свят. Ако имате късмета (все още) да не сте били в руски плен, но нямате късмет с информационната хигиена и сте запознати с руската телевизия — вероятно ще ви хрумне друга аналогия. Текстът, озвучен от Тръмп, буквално предава наративите на руската пропаганда: от устата на главата на Белия дом Доналд Тръмп говори руската пропагандистка Олга Скабеева или някой от нейните колеги. Вярно е, че аудиторията на това специално издание на „60 минути“ стана целия свят. Не мисля, че Кремъл, който щедро плаща за работата на своите пропагандисти за осигуряване и разширяване на геноцидната война на Русия срещу украинския народ, ще има достатъчно бюджет за хонорар на новия си американски рупор. Трудно е да повярваме, че Тръмп, който най-дълго и с най-голям интерес говори именно за пари, е решил да работи безвъзмездно за Симонян. Очевидно ще разберем по-късно какво го интересува.
Не знам как изглежда това за американските избиратели, но не само те, а всички ние ще трябва да свикнем с мисълта, че начело на най-голямата сила в света стои човек, който говори или като руски чекист, или като руски пропагандатор. Между думите и делата има разлика, но тя постепенно намалява. Ако шефът на Белия дом започне не само да говори, но и да действа по съответния начин, ще открием, че от другата страна на барикадите на улица „Грушевска” освен руския Молох, се е появил и американският Ваал. Искам да се надяваме, че това няма да се случи, въпреки че процесът вече е започнал: по инициатива на Тръмп световните медии вече обсъждат кой всъщност е започнал войната на Русия срещу Украйна, дали Украйна е могла да сключи мир в самото начало на войната и дали демократично избраният президент на Украйна е диктатор. Дяволска работа (защото ние помним кой е бащата на лъжата, при това толкова крещяща и мащабна).
На нас ни остава, както и преди 11 години, да не забравяме кои сме, защо водим тази борба, да вярваме в нашите ценности, смисли и в онези, които ни дават сили да продължим тази борба (хора и/или Бог – според всекиго), да се надяваме на тях и да ги обичаме, както и да се обичаме един друг, защитавайки тази любов и това, което е важно. По-добър вариант все пак нямаме и не може да има.