Днес сутринта ще се възобновят боевете, безпилотните летателни апарати ще летят към нефтопреработвателния завод, ракетите – към Киев, последните райони на Покровск ще станат арена на кървави атаки, сенчестите танкери ще станат мишена на подводни дронове, съдбата на замразените активи ще се обсъжда отново, мир няма да има. Вече Русия воюва от месец и половина по-дълго, отколкото е воювала през Първата световна война. През януари ще бъде подобрен рекордът от Великата отечествена война. Все по-трудно е да се търсят нов смисъл и нови цели. Русия е уморена, макар и да се преструва.
„Мистър Корлеоне предпочита да научава лошите новини незабавно“, казваше Том Хаген, герой от романа на Марио Пузо „Кръстника“. Стив Уиткоф и (бавачката му) Джаред Кушнер отлетяха от Москва през нощта, решили да не остават до сутринта в разкрасената Москва. Решиха веднага да докладват на тъста за провала на мисията. Въпреки че е малко вероятно Тръмп да е имал някакви надежди. Никой от предишните президенти на САЩ не е изпращал зет си в Кремъл, ако преговорите наистина обещаваха голям успех. Те не обещаваха. Следващия път може дори да изпрати и свекървата. си
Вчера в Москва пристигна министърът на външните работи на Китай Ван И. А днес в Пекин лети президентът на Франция Еманюел Макрон. „План 28” беше написан без участието на Китай, европейският „План 19” – също. А напразно. Ключът от руския военен сейф се намира в Пекин, без него „украинският възел“ не може да бъде развързан.
„Китай трябва да държи в ръцете си енергийната купа с ориз“, казва директно Игор Сечин, като веднага уверява новите си приятели, че „Русия може да гарантира енергийната сигурност на Китай“. На форума „Русия зовет“ министър Максим Решетников призовава „китайските компании да идват по-активно в нашата страна и да локализират производствените си мощности“. Властите на Тува искат да привлекат монголски и китайски инвеститори за строителството на железопътната линия Курагино – Кизил. Русия не просто призовава, тя буквално вика. „Китайският вектор“ на националния суверенитет вече не може да се скрие. Във Вашингтон, Брюксел и Париж всички виждат това.
На 24 февруари Русия влезе в един нов свят като водеща сила. Три години и половина по-късно тя се превръща в подчинена сила. Вчера делегацията на САЩ разбра, че позицията на Кремъл не се променя, няма да има гъвкавост. Може би вече няма за какво да се говори с Москва? Сделката, разбира се, ще бъде сключена. Тя ще бъде сключена от двете суперсили, които не воюват и затова ще спечелят – САЩ и Китай. Кой ще загуби, ще видим малко по-късно.