През лятото на 1987 г. американският предприемач в областта на недвижимите имоти Доналд Дж. Тръмп посещава Москва по покана на съветски държавни структури. Пътуването остава една от най-обсъжданите ранни международни визити в биографията му, особено заради последвалите публични политически послания, които той отправя след завръщането си в Съединените щати.
Посещението е организирано от съветската агенция „Интурист“, която по това време отговаря за приемането на чуждестранни гости и бизнес делегации. Разходите по престоя на Тръмп и неговата делегация са поети от съветската страна – практика, която не е била необичайна за подобни визити в периода на Студената война. Официалната цел е била проучване на възможности за изграждане на луксозен хотел с марката „Trump“ в Москва, проект, който така и не се реализира.
Няколко месеца след завръщането си, през септември 1987 г., Тръмп публикува платено отворено писмо в The New York Times, The Washington Post и The Boston Globe. В него той отправя критика към тогавашната американска външна и отбранителна политика. Основният му аргумент е, че САЩ поемат непропорционално голям дял от разходите за защита на свои богати съюзници, докато други държави не плащат достатъчно за собствената си сигурност.
В писмото Тръмп не призовава пряко за напускане на НАТО, но настоява за радикална промяна в начина, по който Съединените щати участват в международните отбранителни съюзи. Това послание по-късно ще се превърне в една от ключовите теми и на неговите политически кампании десетилетия по-късно.
Въпреки че посещението в Москва често е предмет на спекулации, до момента няма публично достъпни доказателства, че по време на пътуването са извършвани незаконни дейности или че е съществувала формална връзка между Тръмп и съветските разузнавателни служби. Историческите данни показват, че съветските служби са проявявали интерес към влиятелни западни бизнес фигури, но липсват потвърдени документи за конкретна агентурна дейност.
Днес това пътуване продължава да се използва като аргумент в политически и медийни дебати както в САЩ, така и в международен контекст. То остава любопитен пример за това как бизнес, политика и международни отношения могат да се преплетат още в ранните етапи от публичния образ на една бъдеща политическа фигура.