Защото на парадите изглеждат много красиво, но реалната им ефективност буди въпроси. А с тях не дават F-35, които всички ругаят, но ефективността им не буди въпроси, вижте какво са направили евреите с тях в Иран.
Там, разбира се, възниква финансов момент – за тези С-400 е платено много. А руснаците няма да върнат парите, защото срокът за връщане на стоката, предвиден в закона за защита на правата на потребителите, отдавна е изтекъл.
Но Ердоган, като голям специалист по сделки, се надява да измъкне от своя приятел Владимир някаква отстъпка за газ, за да го препродаде после в Европа и по този начин да спечели добре.
Едно от последствията на войната в Украйна е, че Русия напълно загуби пазарите за оръжие, на които преди доминираше.
- С-400: политически символ срещу реална военна стойност
С-400 действително изглежда впечатляващо на паради и презентации, но войната в Украйна силно удари репутацията не само на конкретни системи, а на целия руски ВПК. Проблемът не е „дали системата е лоша по принцип“, а че:
не работи в среда на съвременна електронна война;
изисква интеграция, която Русия вече трудно осигурява;
не е тествана успешно срещу стелт самолети в реални бойни условия.
За НАТО държава като Турция С-400 е стратегически задънена улица — изолиран комплекс без съвместимост и без доверие.
- F-35: много шум, малко съмнения
F-35 беше руган години наред (цена, поддръжка, софтуер), но реалната му бойна употреба — включително от Израел — практически затвори спора за ефективността му.
Израелците не просто го използват, а го използват агресивно, в сложна ПВО среда, без значими загуби. Това за военните тежи повече от всякакви презентации.
За Турция изваждането от програмата F-35 беше сериозен удар, особено като се има предвид, че тя не просто купуваше самолети, а участваше в производството.
- „Връщането“ на С-400: търговия, не техника
Никой сериозно не вярва, че Москва ще върне парите. Това, което Ердоган вероятно търси, е:
газови отстъпки;
отлагане на плащания;
някаква форма на „енергиен бартер“, който после да се превърне в политически и финансов дивидент спрямо Европа.
Русия и оръжейните пазари
Това е може би най-дълбокото последствие от войната. Русия не просто губи пазари — тя губи доверие:
сроковете не се спазват;
резервни части липсват;
системите не показват обещаните характеристики;
клиентите виждат как „вторият в света“ се бори с дронове за няколко хиляди долара.
Индия, Египет, Алжир, Виетнам — всички вече гледат към други доставчици или диверсифицират. Това е удар за десетилетия напред.
Изводът:
Ердоган не е нито луд, нито сантиментален. Той усеща накъде духа вятърът и се опитва:
да минимизира загубите от грешния залог със С-400;
да отвори път обратно към Запада;
и междувременно да изстиска максимум от отслабената позиция на Москва.
А Русия — за първи път от десетилетия — не е в позиция да диктува условия.