Затягането на санкциите, рязкото покачване на лихвените проценти и забавянето на икономиката след края на военния бум тласнаха руската индустрия към дълбока криза.
Според висши мениджъри на големи индустриални компании продажбите през тази година са най-слабите от 1998 г. насам. Това показва проучване на Института за икономически прогнози към Руската академия на науките.
Оценките за търсенето от страна на големите предприятия са паднали под нивата от 2009 и 2015 г. – години, белязани съответно от световната финансова криза и първите санкции срещу Русия след анексирането на Крим.
„Индустрията прие с разбиране първоначалния период на изкуствено охлаждане на икономиката, но през 2025 г. търпението ѝ се изчерпа“, се казва в проучването, цитирано от „Комерсант“. Производствените планове на фабрики и заводи в цялата страна са свити до най-ниското си равнище от 16 години насам. Общият индекс на индустриален оптимизъм също е спаднал до най-ниското си ниво от 2009 г.
След две години на военен бум, в които бюджетът наля десетки трилиони рубли в мегапроекти и отбранителната индустрия, руската икономика навлезе в депресивна фаза. Ръстът на БВП почти се е изчерпал, а индустрията се плъзга към рецесия.
По данни на Росстат през ноември промишленото производство е намаляло с 0,7% на годишна база. Металургията отчита спад от 4,1%, химическата промишленост – 1,7%, а машиностроенето – 5,4%. За първи път от 15 години насам и производството на храни е в отрицателна територия – минус 0,8%.
В редица сектори сривът е драматичен. Производството на трактори е намаляло с 61,6%, на булдозери – с 53,7%, на асансьори – с 37,2%, а на леки автомобили – с близо 50%. Автомобилната индустрия като цяло се е върнала към най-лошите си нива от 2022 г., със спад на производството от 34,1%.
Въпреки оптимистичната реторика на Кремъл, руската военна икономика преживява процес на обратна деиндустриализация, отбелязват икономисти от фондация „Джеймстаун“. Според тях високотехнологичните отрасли отстъпват място на трудоемки и нископродуктивни производства, докато гражданската икономика стагнира за сметка на приоритетното военно производство.
Икономистката Александра Прокопенко подчертава, че цената на санкциите за икономиката нараства, независимо от официалните твърдения. Според нея икономиката е „замръзнала“ и нестабилна:
„Най-близката аналогия е кола, оставена на празен ход на неутрална скорост – двигателят ѝ прегрява. Тя не се движи нито напред, нито назад, но колкото по-дълго стои, толкова повече проблеми се натрупват под капака.“