Близки до Доналд Тръмп фигури – Стив Уиткоф и Джаред Кушнер, описвани като негови милиардери-пратеници за уреждане на войната в Украйна – разглеждат Русия като страна с огромни природни ресурси и значителен бизнес потенциал. Според тях връщането на Русия в световната икономика би донесло сериозни печалби за американските инвеститори и би допринесло за стабилизиране на отношенията на Москва с Украйна и Европа. Те лансират концепцията за „мир чрез печалба“.
Опитни анализатори и ветерани на руския пазар обаче са далеч по-скептични. Русия не е нито Ел Дорадо, нито Смарагдовият град, отбелязва анализаторът Чарлз Хекер. Икономиката ѝ е със сравним размер с италианската, растежът е слаб, населението намалява, леснодостъпните нефтени запаси се изчерпват, а извън енергийния сектор липсват устойчиви двигатели на развитие.
Още по-сериозен проблем е институционалната среда: липсата на върховенство на закона, високият риск от загуба на активи и дори от наказателно преследване в условията на автократичен режим. Кремъл лесно конфискува имущество и едностранно пренаписва условията по сделки.
Дори при евентуална отмяна на санкциите Русия остава неинвестируема за масовите инвеститори, смята бившият служител на Централната банка на Русия Александра Прокопенко. Най-вероятно биха се върнали единствено износителите, които обаче ще се сблъскат с вече утвърдената китайска конкуренция.
Опитни инвеститори като Майкъл Калви, излежал присъда в руски затвор по фабрикувано дело, предупреждават за системни рискове. Национализациите се ускоряват – вече са конфискувани активи на стойност около 49 млрд. долара. Освен това всякакви договорености с Кремъл биха били устойчиви най-много докато Тръмп е на власт, което прави дългосрочните инвестиции, особено в инфраструктура, изключително рисковани.
Историята показва, че надеждите за „промяна чрез търговия“ в Русия многократно са се разбивали в реалността.