Белгийската финансова инфраструктурна компания Euroclear, която съхранява по-голямата част от замразените руски суверенни активи в ЕС (около 185–194 милиарда евро от общо приблизително 210 милиарда евро), се оказа в епицентъра на сериозен геополитически и правен конфликт.
След 2022 г. резервите на Централната банка на Руската федерация, държани в Euroclear, започнаха да генерират значителни лихвени приходи. Само за първата половина на 2025 г. те възлизат на 2,7 милиарда. евро, но поради санкционния режим средствата не могат да бъдат разпределяни и се натрупват в баланса на компанията.
ЕС и страните от Г7 обсъждаха различни варианти за използване на тези т.нар. „неочаквани печалби“, а в някои сценарии — и на самите активи, с цел финансиране на помощта за Украйна. Сред предложенията бяха кредити срещу залог на активите или т.нар. репарационен заем в размер 90–165 милиарда. евро, без формална конфискация. Плановете обаче срещнаха силна съпротива от страна на Euroclear и белгийските власти.
Компанията предупреди, че подобни действия я излагат на огромни правни рискове. Русия вече е завела искове в московски съдилища за стотици милиарди евро, настоява за компенсации и заплашва с ответни мерки. Потенциално изземване или пренасочване на активите би могло да подкопае доверието на международните инвеститори в Euroclear като неутрален глобален депозитар и да създаде системен риск за европейската финансова инфраструктура като цяло.
В резултат на това през декември 2025 г. ЕС постигна компромисно решение: руските активи остават замразени за неопределен срок — докато Москва не изплати репарации на Украйна — а за Euroclear бяха въведени защитни механизми, включително възможност за компенсация при загуби. Въпреки това амбициозният план за мащабен заем, обезпечен с руските средства, остава нерешен поради продължаващи правни, финансови и политически спорове. Междувременно Fitch постави рейтинга на Euroclear под негативно наблюдение.
Случаят е показателен за това как т.нар. „финансова война“ може да се обърне като бумеранг срещу страните, които я водят. Санкциите действително ограничават Русия, но същевременно поставят частна компания в Брюксел в позиция на ключов арбитър, докато правните капани и системните рискове забавят реалната помощ за Киев. В резултат ситуацията остава в състояние на продължителна несигурност към края на 2025 г.