Павел Лузин – научен сътрудник в Школата „Флетчър“ към Университета Тафтс, старши анализатор в Центъра за анализ на европейската политика (CEPA) и старши научен сътрудник в Saratoga Foundation – коментира реалното състояние на руските оръжейни програми и военно-промишления комплекс.
Митове за руските „супероръжия“
Според Лузин редица широко рекламирани руски оръжейни системи не отговарят на официално обявените характеристики или изобщо не съществуват в работещ вид.
Той посочва, че проектът „Буревестник“ не разполага с компактен ядрен реактор, а подводният дрон „Посейдон“ няма надеждна навигационна система без външна връзка.
Хиперзвуковият блок „Авангард“ остава зависим от остарели съветски балистични ракети. Ракетата „Кинжал“, по думите му, представлява адаптирана балистична ракета, изстрелвана от МиГ-31, с ограничена точност. „Циркон“ пък не достига декларираните хиперзвукови скорости.
Състояние на военно-промишления комплекс
Лузин подчертава, че днешното производство в руския военно-промишлен комплекс до голяма степен се поддържа от съветски запаси и от компоненти, закупени преди въвеждането на международните санкции. Тези ресурси се очаква да бъдат изчерпани до края на 2025 г.
По думите му, новите ракети често се сглобяват от стари наличности, а предприятия като Държавния ракетен център „Макеев“ се занимават основно с модернизация на системи от 80-те години на ХХ век. Междувременно държавните кредити за сектора са надхвърлили 7 трилиона рубли, което прави комплекса силно зависим от публични средства.
Изчерпване на резервите
Според експерта 2025 г. ще бъде последната година, в която Русия ще може да разчита както на съветските запаси от компоненти и техника, така и на резервите, закупени преди 2022 г. След това ритмичното производство на ракети и други оръжейни системи ще стане практически невъзможно заради нестабилни канали за доставки.
Дългосрочни ограничения
Комплексната програма за превъоръжаване, по оценка на Лузин, би отнела десетилетия. В момента Русия не разполага с достатъчен производствен капацитет, квалифицирани кадри, технологии и компоненти за масово производство на съвременни оръжия, включително хиперзвукови системи, изкуствен интелект и високопрецизни боеприпаси.
Той допълва, че страната изостава от водещите военно-технически държави заради недостига на инженери, зависимостта от внос, проблеми в образованието и ограничената международна кооперация. Разработките в областта на изкуствения интелект на руски език също са по-малко ефективни поради ограничения обем данни.
По думите на Павел Лузин основната заплаха за международната сигурност не произтича от технологично превъзходство, а от политическата воля на руското ръководство за водене на война.