След няколко минути ще настъпи Новата година.
И бих дал всичко на света, за да кажа в тази реч, че и мирът ще настъпи след няколко минути.
За съжаление, все още не мога да го направя.
Но с чиста съвест всички можем да кажем: Украйна прави всичко за мира.
Върнах се в Киев вчера в шест сутринта. Нашият екип прекара почти 50 часа на път. Мирното споразумение е готово на 90%. Остават 10%.
Искам да сме на една вълна. Да разбираме еднакво реалността. Да сме въоръжени не само на бойното поле, но и с истината. Истината за това кой какво всъщност иска.
Какво иска Украйна?
Мир? Да.
На всяка цена? Не.
Искаме края на войната, но не края на Украйна.
Уморени ли сме? Много.
Означава ли това, че сме готови да се предадем? Дълбоко се лъже този, който мисли така.
Народ, който се държи 1407 дни. Само осъзнайте тази цифра. Това е повече от нацистката окупация на много от нашите градове по време на Втората световна война.
Искаме ли войната да свърши? Разбира се.
Защо това все още не се е случило? Отговорът е в съседството на нашата страна.
Може ли Русия да сложи край на войната? Да.
Иска ли го? Не.
Може ли светът да я принуди да го направи? Да. И само така ще проработи.
Защо светът не го прави напълно?
Нека си кажем истината. Подредено. Честно. Такава, каквато е.
Русия не слага край на войните си сама. В историята няма война, която тя да е приключила по собствено желание.
Това могат да потвърдят всички, срещу които Москва е воювала в различни периоди: Полша, Турция, Финландия, Сирия, Грузия, Абхазия, Осетия, Чечня. Списъкът може да продължи безкрайно, защото почти цялата територия на Русия е събрана чрез войни.
Ето с кого имаме работа.
Ние сме Украйна. Европа. Америка. Целият свят.
„Излезте от Донбас и всичко ще приключи.“
Така звучи измамата в превод от руски.
Има ли още хора, които им вярват? За съжаление – да.
Твърде често истината се избягва и се нарича „дипломация“, макар че това е просто лъжа в костюми.
Затова върху Украйна се оказва натиск. Да.
Затова се борим така.
И затова доказваме отдавна очевидни истини: да им вярваме на думата е присъда. Присъда за общата международна сигурност.
Бяха ли чути нашите аргументи? Надяваме се.
Съгласиха ли се с нас? Не напълно. Засега.
Затова говорим за 90%, а не за 100% готовност за мирно споразумение.
Намеренията трябва да се превърнат в гаранции. А гаранциите трябва да бъдат ратифицирани.
Будапещенският меморандум не удовлетворява Украйна.
Украйна не се нуждае от изящно изработения мински капан.
Подписите под слаби споразумения само подхранват войната.
Моят подпис ще стои под силно споразумение.
Споразумение, което осигурява силен мир за всички.
Не за ден, седмица или два месеца – а мир за години.
Само тогава това ще бъде истински успех.
Говорих за това с президента Тръмп.
Говорих по време на първата ни среща, когато всичко можеше да завърши с буря за всички ни.
Говорих и по време на неотдавнашната среща, която даде надежда на всички нас.
И, честно казано, не беше лесно да се постигне такава промяна в отношенията между Украйна и Съединените щати – от първия Овален кабинет и всички остри ъгли до разговора в Мар-а-Лаго, който потвърди един факт: без Украйна нищо няма да се получи.
Украйна отстоя правото си на глас.
И всички виждат: когато Украйна е уважавана, светът я уважава.
Най-очевидното доказателство за това са седемте срещи, които имах тази година с президента на Америка.
Навсякъде по света, където и да се срещаме – във Вашингтон, Ню Йорк, Хага, Ватикана – президентът на Съединените щати винаги споменава нашия народ. Говори за това колко смело се борят украинците.
За целия свят споменаването на украинския народ се превърна в задължително.
И това е щастие. Истинско щастие е да го чуваш.
Мирът няма да падне от небето
Гордост е да бъдеш президент на такъв народ и на такава страна.
Страна, която устоя.
Страна, която достига всеки вражески обект и нефтопреработвателен завод.
Която връща войната на територията на Русия.
Която обучава военните на НАТО на съвременна дронове война.
Страна, която дава асиметричен шамар на Русия и принуждава Путин да лъже — че три пъти е превзел Купянск и че лично е свалял дронове край собствената си резиденция.
Украйна има зряла далновидност.
Има собствена далекобойност.
А затова има аргументи, мъдрост и достойнство.
Украйна е готова за компромис.
Но не и за срам.
Благодарен съм на всеки лидер, който подкрепя Украйна и разбира най-важното:
днес има само два варианта — или мирът ще спре войната на Русия, или Русия ще въвлече мира в своята война.
Шок е, че след четири години такава война все още се налага да обясняваме това на толкова много хора.
Ние обясняваме. Повтаряме.
Лидерите се сменят, но въпросите остават същите.
Способна ли е Америка да спре Русия бързо и решително? Недвусмислено?
Бихме ли искали това? Много.
Възможно ли е? Винаги.
А необходимо ли е? Още вчера.
И през 2026 година това е възможно.
Има санкции — и ние сме благодарни.
Санкциите хапят Русия.
Но само смъртоносна хватка може да спре войната.
Руският петрол е по-евтин, но танкерите трябва да спрат напълно.
Руските заводи забавят, но трябва да спрат изцяло, за да спре окупаторът.
Разбира ли това Европа? Да.
Разбира ли го цяла Европа? Не.
Не искам това разбиране да дойде един ден в четири сутринта, както се случи в Украйна.
Не искам то да пристигне с техника с буквата „Z“ по улиците им.
Когато Путин казва: „Не, няма да ви нападнем“,
това е първият сигнал къде точно ще отидат неговите танкове и ще полетят неговите дронове.
Украйна е единственият щит, който отделя комфортния европейски живот от т.нар. „руски мир“.
Днес повечето лидери не си задават въпроса защо трябва да подкрепят Украйна.
Защото, не дай Боже, ако Украйна падне, ще възникнат следващите въпроси:
защо да защитаваме Полша,
кой ще воюва за балтийските държави
и какво ще правим без Украйна в НАТО.
След срещите в Съединените щати, когато се свързваме с партньорите си, Европа не спи. Всички са разтревожени и винаги на линия.
Съветваме се с Еманюел как да действаме по-нататък.
По пътя към Киев канцлерът на Германия Фридрих казва просто:
„ПВО ще има.“
Говорим с Киър Стармър, че трябва да се срещнем веднага след Нова година — без паузи.
За да има коалиция на желаещите.
Да подпишем всички документи.
Да не изгубим Америка.
И да притиснем Русия.
Джорджа Мелони е абсолютно права, когато казва:
„Мирът трябва да бъде такъв, че украинците да го приемат.
Защото ако той е несправедлив и Москва отново нападне, не искам разочаровани хора в Украйна да изгарят портретите на европейски и американски лидери.“
След разговорите ни Александър Стубб винаги ми казва накрая:
„Приятелю, не забравяй да тренираш. Трябва да си силен. Украинците трябва да са силни. Ние вярваме във вас. Всички ние се нуждаем от вас.“
Тези разговори означават едно:
Украйна вече е част от европейското семейство.
И всички преговорни кластери между нас отдавна са отворени.
Скъпи украинци, ще имаме Нова година — въпреки всичко.
И ще има тост. Един — за всички. За милионите украинци.
За нашите войници на нулата.
За всеки, който даде живота си за Украйна.
За всички, които всеки ден ни спасяват и ни учат.
За онези, които дори тази нощ са на служба — пожарникари, лекари, енергетици.
За всички, които се върнаха от плен.
И за всички, които все още чакаме.
За всички, които ни помагат.
За да приключи тази война.
За да настъпи мирът.
За да не успее врагът.
И той няма да успее, докато се борим така.
Докато се държим така.
Докато сме украинци.
Сега най-много искаме мир.
Но за разлика от новогодишния сняг, той няма да ни падне от небето като чудо.
Ние вярваме в мира.
Борим се за него.
Работим за него.
И ще продължим да го правим.
Честита Нова година, скъпи хора.
Слава на Украйна!