Засега всичко е обвито в дим и нищо не се вижда ясно, затова следващото е по-скоро първоначална емоционална реакция, изпълнена с предварителни изводи.
Първо, по всичко личи, че самата операция е преминала успешно – поне в първата си фаза. Диктаторът е заловен, силите на реда са в шок и засега не са успели да окажат съпротива. Това напомня за начина, по който Русия планираше да превземе Киев – макар че там нещо очевидно се обърка. Тук обаче не става дума за „Киев за три дни“, а за „Каракас за три часа“. И това изглежда като конкретен шамар от Тръмп по носа на Путин – главнокомандващия на „втората армия в света“.
Вторият шамар е насочен към Китай, Иран, Русия и всички останали съюзници на Мадуро, които бяха заинтересовани от запазването на режима му. За Китай това е сигнал авансово – в контекста на евентуален опит за завладяване на Тайван. За Русия – напомняне, че кулите на „Москва-Сити“ не са от гума и че този „пасажер“ най-вероятно Тръмп ще предпочете да си остави за себе си.
Третият удар в обозримо бъдеще би трябвало да се стовари върху петролния пазар. Венецуела разполага с най-големите запаси от петрол в света и ако американските компании си върнат контрола върху добива, пазарът вече няма да бъде същият. Цените вероятно ще паднат, както през 1985 г., само че този път без помощта на Саудитска Арабия.
Остава надеждата да се реализира най-безкръвният от всички възможни сценарии – без жертви сред мирното население, а ако е възможно, и без излишни жертви сред военните. Но едно е ясно: светът току-що стана още по-небезопасно място. Оттук нататък правилата се диктуват все по-малко от договори и все повече от грубата сила.