Шефът на Пентагона Пит Хегсет иронично отбеляза, че руските противовъздушни сили не са успели да защитят нито Мадуро, нито Каракас от нахлуването на американските военни.
Въпреки това Вашингтон едва ли може да почива на лаврите си след резултатите от тази „малка победоносна война“. Критиките на беззъбия Съвет за сигурност на ООН, който осъди американската „специална операция“ във Венецуела, едва ли ще впечатлят някого. Много по-опасни за Белия дом са разногласията в самия американски Конгрес, при това в навечерието на изборен период.
Представителят на демократите Анди Ким заяви, че администрацията не само „нагло е лъгала“ относно плановете си за Венецуела, но и е действала без необходимото одобрение на Сената. Доналд Тръмп отговори, че не е имал нужда от официално разрешение, тъй като Конгресът е бил информиран за случващото се и е одобрил и подкрепил „въоръжената размирица“ в Каракас.
Ако Вашингтон забави преходния период, допусне разрастване на партизанска война от страна на венецуелците, които постепенно се съвземат от първоначалния шок, и не успее в близко бъдеще да покаже реалните ползи от капитулацията пред САЩ, той рискува да загуби контрол и да затъне в поредния продължителен въоръжен конфликт — сценарий, който историята вече познава.
Засега единственото послание, което Съединените щати излъчват, е простото правило: който е по-силен, той е прав. А това твърде много напомня не за освобождение, а за подмяна на един диктатор във Венецуела с друг.