Многополярният свят придобива форма, която ще изненада всички, мечтали за преразглеждане на правилата. Принципът на създаване на „Съвета на мира“, както и неговият великолепен устав, сякаш са преписани от протокола на учредително събрание на частен голф клуб.
Председателят е един — завинаги.
Вноската — за него. Един милиард, може и по телефона.
В устава няма принципи — символично, защото те вече не съществуват. Има обаче регламент.
Членове могат да бъдат само държави, поканени от председателя.
Продължаването на членството — по негово решение.
Изключването — също.
Съветът се събира, когато той пожелае.
Решенията се утвърждават от него.
Всички конфликти се решават от него.
Наследникът се назначава от него.
Името му е Доналд Тръмп.
„Daddy“, както нежно го наричат някои московски недипломати, иска да замени институцията на ООН със себе си. Засега обаче той създава управляваща компания по правилата на вилно сдружение — със стартова такса от един милиард долара.
От една страна, какво друго да очакваме от девелопер, заобиколен от брокери?
От друга — това е президентът на САЩ, който след три години едва ли ще иска да се пенсионира. Очевидно му харесва кабинетът в Белия дом с бутона за Кока-Кола.
Вече няма „глобален юг“. Няма и север.
Тръмп превръща света в частен голф клуб с бизнес план за управление на активи и печалба.
В Газа искат да строят нов Манхатън.
От Украйна — зона за безмитна търговия.
Duty Free е новата геополитическа карта.
Процесът на създаване на нов свят върви паралелно с разрушаването на стария. САЩ напускат международни организации, затръшвайки вратата. Напускат СЗО, без да изплатят дълг от 260 милиона долара.
Както се казваше през 90-те:
„Дългове плащат само страхливците.“
Тръмп вече е усвоил частта от глобуса със западното полукълбо. Погледът му е насочен към Куба. После глобусът може да се обърне. Жителите на източното полукълбо очакват изненади.
„Съветът за мир“ е мишеловка със скъпо сирене.
Да се присъединиш означава да приемеш ролята на подавач на топки.
Да не се присъединиш — риск да обидиш Daddy.
Можеш да се откупиш — с милиард и търпение.
За такъв свят ли мечтаеше Москва?
Русия има място в него само при едно условие — ако „файловете на Епщайн“ се пазят в сейф на Лубянка. Ако не — по-добре изобщо да не стъпва на това минно поле за голф.