Опасната игра с Иран: война, която никой не знае как да приключи

Войната в Иран няма планиран и логичен край. Създава се усещането, че авторите на операцията изобщо не са предвидили как тя трябва да приключи. Още от първите дни на бомбардировките беше ясно, че без наземна операция максималните цели няма да бъдат постигнати. Това изглеждаше очевидно за всички, освен за администрацията на Тръмп.

Иран избра най-очевидната стратегия – да атакува с дронове и ракети във всички посоки, като по този начин увеличава цената на войната и нейната непопулярност. Повишаването на цените на петрола е точно ефектът, от който Иран се нуждае – приемлив за неговите съюзници и неприятен за останалите. Не е възможно Иран да бъде сломен само с бомбардировки. Страната е твърде голяма, разполага със съюзници и има дългогодишен опит в оцеляването при тежки условия и адаптирането към нови реалности.

Режимът устоя. Дори ако един лидер бъде заменен с друг, системата остава същата – практически като наследствена структура на властта. Убийството на поредни лидери и командири не дава решаващ резултат, защото има достатъчно подготвени хора, които могат да ги заместят.

Войната е изключително скъпа – струва няколко милиарда долара на ден. Въпросът е кой ще се изтощи пръв. Но зад този въпрос стои друг, по-важен: колко дълго може да продължи този конфликт и с какво ще завърши?

Виждам два възможни сценария.

Първият е Тръмп да отстъпи, обявявайки пълна победа и унищожаване на ядрената програма на Иран – нещо, което според него вече е било постигнато по време на операцията през 2025 г. Иран също ще обяви победа. Пълното връщане към старото статукво обаче вече е невъзможно, защото през последната седмица се случиха твърде много неща. В даден момент вероятно ще настъпи нов „подходящ момент“, когато ядрената програма на Иран отново ще трябва да бъде „унищожена“.

Вторият вариант е наземна операция. Но това би било изключително рисковано. В Иран живеят около 90 милиона души. Активните военнослужещи са около 600 000, а страната има възможност да мобилизира още няколко милиона. Очевидно е, че САЩ биха били сами или почти сами в подобна операция. Авторитетът на Тръмп е минимален и това не е Ирак – малко вероятно е други държави да изпратят армии, за да помогнат на американците.

При такъв сценарий САЩ могат да се окажат във война, която да надмине по трудност Ирак и Виетнам. В подобна ситуация вече няма да има значение дали иранците подкрепят режима или не – те ще се изправят срещу чуждестранен нашественик. Паралелно с това цената на петрола може да достигне 150–200 долара за барел.

Всичко, до което се докосва Тръмп – дори когато започва с привидно благородни цели – често завършва с демонстрация на некомпетентност и катастрофални последствия. Той е политик, който сам по себе си е катастрофа и носи само разрушения .
Светът вероятно дълго ще го помни.