А именно: движение на огромни транспортни самолети на американската армия в големи количества. Най-интересното е откъде летят:
Е, например: 12 полета от Форт Стюарт (щат Джорджия). Какво знаем за Форт Стюарт: това е база на 3-та пехотна дивизия, която влиза в състава на 18-ти въздушно-десантен корпус на американската армия и разполага с възможности за бързо разгръщане. Най-награждаваната част в американската армия, между другото, с доста впечатляваща история.
Или ето: 6 полета от Форт Браг в Северна Каролина. Главната база на силите за специални операции: „Делта“, „Зелените барети“, 82-ра въздушно-десантна дивизия, 75-ти полк рейнджъри. Много специфичен набор за не по-малко специфични задачи.
Картината се допълва от полети от Форт Кембъл (щат Кентъки), където е разположена 101-ва въздушно-щурмова дивизия и същият този, много известен 160-ти авиационен полк за специални мисии „Нощните преследвачи“. Без тях изобщо нищо с приставката „спец“ не се случва.
Между другото, някой знае ли къде са изчезнали самолетите от самолетоносача „Форд“, който отплава за Крит, за да поправи своята пералня- хуярна?
А те не са на кораба. Те работят от земята.
Когато „даваш назад“ и „се готвиш да приключиш“ войната, такова подкрепление определено не е необходимо.
Така че почакайте, ще стане още по интересно.
6 thoughts on “Докато пропагандистите и симпатизантите обсъждат безпрецедентната иранска победа (поредната), в американската армия стават интересни неща”