Новите американски и европейски санкции срещу руските петролни компании ще влязат в сила едва на 21 ноември. Пазарът обаче вече усеща ефекта им. Руският петрол Urals се търгува с рекордни за последните години отстъпки, а акциите на ЛУКОЙЛ на 12 ноември пробиха двугодишния минимум и паднаха под 5 хиляди рубли за акция. Разказваме какво се случва с блокираните активи на руските компании и как това ще се отрази на целия петролен пазар.
Как САЩ и ЕС наложиха нови санкции срещу ЛУКОЙЛ и „Роснефть“
В края на октомври Министерството на финансите на САЩ наложи нови санкции срещу руските петролни компании. Причината е липсата на какъвто и да е напредък в мирните преговори по войната с Украйна. Едновременно със САЩ нови ограничения срещу „Роснефть“ и ЛУКОЙЛ в 19-ия пакет от санкции наложи и ЕС, а Великобритания направи това още по-рано – на 15 октомври.
Санкциите засегнаха не само самите петролни гиганти, но и още 34 дъщерни компании, както и всички организации, в които „Роснефть“ и ЛУКОЙЛ притежават поне 50% от активите. Вторични санкции от САЩ (а това означава блокиране на сметки и отказ от съвместни проекти) също заплашват всички контрагенти, работещи с ЛУКОЙЛ и „Роснефть“.
Китай и Индия отказват руския петрол
Един от основните въпроси, който остана след налагането на санкциите, е дали САЩ и ЕС разполагат с достатъчно ресурси, за да убедят Китай и Индия (най-големите купувачи на руски петрол) да спазват новите правила. Въпреки това, поне засега, изглежда, че санкциите започват да дават резултат.
Въпреки че санкциите влизат в сила едва от 21 ноември, според информация на Reuters, четири китайски държавни петролни компании – PetroChina, Sinopec, CNOOC и Zhenhua Oil – вече са спрели покупките на руски петрол. Bloomberg също пише, че пет големи индийски нефтопреработвателни завода не са направили поръчки за закупуване на руски петрол през декември.
Сложности възникнаха не само с износа, но и с добива на суровини. На 10 ноември ЛУКОЙЛ обяви „форс мажор“ на обекта „Западная Курна — 2“ — едно от най-големите нефтени находища в света, намиращо се в Ирак. Според информация на Ройтерс причината е, че Ирак е спрял всички плащания към компанията поради санкциите. Източници на агенцията също съобщиха, че ЛУКОЙЛ може да напусне находището в рамките на шест месеца, ако проблемът не бъде решен.
Какво ще се случи с чуждестранните активи на ЛУКОЙЛ и „Роснефть“
Според данни на Financial Times чуждестранните активи само на ЛУКОЙЛ се оценяват на 14 млрд. долара. Те включват дялове в проекти за добив на нефт, нефтопреработвателни заводи в Нидерландия, България и Румъния, както и мрежи от бензиностанции. За да реши проблема, ЛУКОЙЛ се опита да продаде всички активи на швейцарската компания Gunvor, но Министерството на финансите на САЩ не й издаде лиценз, подозирайки я във връзки с Русия. Сега ЛУКОЙЛ вероятно ще трябва да продаде активите си на части и с сериозна отстъпка.
Така до 21 ноември компанията трябва да прекрати дейността си в Молдова, България и Румъния. Но от нейната инфраструктура в тези страни зависи твърде много, затова експертите не изключват сценарий за национализация на активите с изплащане на компенсация на ЛУКОЙЛ.
Чуждестранните активи на „Роснефт“ не са толкова големи. Най-забележителният от тях е 49% в индийската компания Nayara Energy, която притежава третия по големина нефтопреработвателен завод в страната. Компанията все още не е направила никакви изявления относно плановете си по отношение на този актив.
Силната зависимост на ЛУКОЙЛ от чуждестранния си бизнес дори породи спекулации за възможно поглъщане от страна на „Роснефть“. За това пише Financial Times, позовавайки се на няколко източника. Така Татяна Митрова, научен сътрудник в Центъра за глобална енергийна политика на Колумбийския университет, заяви пред изданието, че ако държавата се наложи да спасява ЛУКОЙЛ, „тя може да разгледа възможността за присъединяването му към „Роснефт““. Друг източник, който по-рано е работил с „Роснефть“, заяви пред FT, че „Сечин никога не е изоставял идеята да поеме контрола над ЛУКОЙЛ“.
Петролът Urals поевтиня до минимум след санкциите
Към днешна дата руският петрол Urals се търгува с 19,4 долара за барел по-евтино от марката Brent. За сравнение: преди налагането на американските санкции дисконтът беше 11–12 долара. Това е рекордно падение на цената за последните години. Още по-ниско е падала само след началото на руската инвазия в Украйна и през февруари 2023 г. след налагането на ембарго от ЕС върху морските доставки на суровини от Русия. Тогава дисконтът беше около 30 долара за барел.
