Украйна възнамерява да поиска приблизително 44 милиарда долара обезщетение от Русия за щетите върху климата, причинени от войната. Това е първият път, когато държава официално иска обезщетение за допълнителни емисии на парникови газове, свързани с военни действия – от изгарянето на гориво, използването на цимент и стомана до широко разпространеното унищожаване на гори от пожари.
„Нанесени са сериозни щети на водите, земята и горите“, каза Павло Карташов, заместник-министър на икономиката, опазването на околната среда и земеделието на Украйна. Той заяви пред Ройтерс в кулоарите на срещата на върха за климата COP30 в Бразилия.
Карташов подчерта на срещата на върха, че Украйна има „огромни обеми допълнителни емисии на CO₂ и други парникови газове“. Представител на руската делегация отказа коментар по този въпрос.
Според холандския експерт по въглеродно отчитане Ленард де Клерк, от началото на пълномащабната инвазия на Русия, боевете са довели до допълнителни емисии от приблизително 237 милиона тона парникови газове (CO₂ еквивалент) – еквивалентът на емисиите на Ирландия, Белгия и Австрия взети заедно.
Де Клерк заяви пред Ройтерс, че е помогнал на Украйна да изчисли размера на иска въз основа на проучване от 2022 г. в списание Nature, което оценява така наречената социална цена на въглерода на 185 долара на тон – цифрата, използвана за изчисляване на 44-те милиарда долара.
Украйна подготвя иск по новия механизъм за обезщетения на Съвета на Европа. Отбелязва се, че вече са подадени приблизително 70 000 заявления от граждани, засегнати от войната. По-късно комисията ще разгледа и искове от компании и други юридически лица.
Все още обаче не е известно как ще бъде изплатено обезщетението. Де Клерк предполага, че биха могли да бъдат използвани замразени руски активи на стойност десетки милиарди долари.
Репарации
От първите дни на войната Украйна настоява за репарации от Русия. В началото на войната чуждестранните активи на Банката на Русия бяха замразени . Точната замразена сума е неизвестна, но някои оценки я оценяват на около 260 милиарда евро. От тях приблизително 190 милиарда евро са блокирани в сметки в белгийския депозитар Euroclear, най-големият пазител на руски резерви в Европа.
Киев предложи прехвърляне на средства от европейския депозитар, но белгийските власти се противопоставиха на това. Въпреки това, до есента на 2025 г. Белгия смекчи позицията си и ЕС беше близо до отпускане на Украйна на „репарационен заем“ от 140 милиарда евро, обезпечен с руски активи.