Неочакваният мирен план на Белия дом за прекратяване на войната между Русия и Украйна подозрително наподобява римейк на друг мирен план – споразумение за Близкия изток. Човек би си помислил, че през седмиците след прилагането на плана Доналд Тръмп и неговият екип биха прозрели всички несъвършенства на подобен подход.
Да, активните военни действия в Близкия изток засега са преустановени и израелските заложници, държани от Хамас и други радикални палестински групировки, са освободени. Но не се говори за преминаване към втората фаза на този мирен план.
Хамас не само не се е разоръжил, но и възстановява влиянието си в цялата ивица Газа – с единствената разлика, че там, където няма израелски войски, терористичната групировка действа съвсем законно и уверено, докато там, където има израелски войски, тя действа незаконно.
Никакви арабски миротворци не се втурват в Газа, за да не бъдат възприети от жителите на Газа като окупационни сили. Израел не нормализира отношенията си с новите страни, подписали Споразуменията от Авраам. Освен това Саудитска Арабия настоява за гаранции за създаването на палестинска държава в рамките на следващите четири години, докато израелският премиер Бенямин Нетаняху заявява, че Израел няма да позволи появата на такава държава.
Изглежда, че предвид всички тези обстоятелства, Тръмп е трябвало да действа по-предпазливо, но не! Подходът му (с подобно безсмисления „Съвет за мир“, оглавяван от американския президент) е горе-долу еднакъв както за Газа, така и за Украйна.
И подходът към прилагането на мирното споразумение е горе-долу същият. В Близкия изток Тръмп безмилостно оказваше натиск върху израелския премиер Бенямин Нетаняху да прекрати военните действия, без да се консултира с израелските военни.
Различни нагласи
Американският президент разбираше отлично, че Нетаняху, който през последните години укрепваше авторитета си с мита за Тръмп като „най-добрия приятел на Израел“ и който беше под тежестта на разследвания за корупция, просто нямаше да може да му откаже – дори когато Тръмп открито се противопостави на интересите на еврейската държава.
И Белият дом би искал да използва горе-долу същия номер с украинския президент Володимир Зеленски, на фона на систематичните атаки на Русия срещу енергийния сектор на Украйна и мащабния корупционен скандал в страната.
Но този подход има своите сериозни недостатъци. Украйна не е толкова уверена в благосклонността на Тръмп, колкото Израел – дори само защото Тръмп не е култивирал систематично имиджа си на „приятел на Украйна“. Напротив, той постоянно демонстрира симпатиите си към Путин.
И в това разбиране за Тръмп като човек, воден единствено от собствените си интереси, украинците са много по-реалистични от израелците, които са свикнали да възприемат Тръмп като президент от последна инстанция
Продължаване на войната
Най-важната разлика е проста. Русия не е Хамас. По време на решението за прекратяване на огъня в ивицата Газа, терористичната групировка беше изправена пред сравнително прост избор: или да се съгласи с този план заради възстановяването на собствените си сили и възможността за бъдеща атака срещу еврейската държава, или да приеме продължаващото унищожаване на военната си инфраструктура. Беше ясно обаче, че Белият дом няма да спре Израел в този случай.
В Русия президентът Путин, който продължава да говори за постигане на целите на „специалната операция“ – тоест унищожаването на Украйна – все още не е изправен пред такъв избор.
Руските войски продължават офанзивата си, макар и с цената на безброй жертви. Руските ракети продължават да унищожават украинските енергийни доставки, надявайки се да потопят съседната страна в студа през следващите седмици. Дори ако надеждите на Путин се окажат разбити за пореден път, Русия не рискува нищо и Путин може просто да не вижда нужда да прекратява войната.
Единственото нещо, което наистина може да спре руския президент в близко бъдеще, е изчерпването на собствените му ресурси. Но за да сме сигурни, че Русия е на този опасен ръб, трябва да видим как работят новите санкции на САЩ и да разберем дали Русия може да заобиколи тези нови ограничения по същия начин, по който заобиколи предишните.
Дотогава руският президент може да разчита на мирните планове на Тръмп, които дестабилизират украинското общество, докато засилената руска пропаганда ще убеждава украинците в безсмислието на борбата за „корумпирана и дегенерираща държава“. В такъв случай, след няколко месеца или години, самата Украйна може да попадне в ръцете на Путин като презрял плод.
Да, това може да е поредната илюзия на руския президент. Но именно тези илюзии му помагат да продължи тази голяма война вече четири години.
Какво ще направи Доналд Тръмп, ако отново се сблъска с тези путинистки илюзии? Може би ще оглави „Мирния съвет“ в Судан.