„През септември 1922 г. с изпращането на първия от петте „философски парахода“ председателят на Съвета на народните комисари Владимир Ленин започна официалното изгонване на културата от съветска Русия. Според различни данни, с петте парахода бяха изселени от 228 до 272 „дисиденти“ – професорите-философи Николай Бердяев, Сергей Булгаков, Михаил Осоргин, Питирим Сорокин, Сергей Трубецкой, а също и писатели, журналисти, инженери и други дейци на културата, изкуството и науката.
Но още преди тази акция, тоест веднага след октомврийския преврат, от страната избягаха най-прозорливите – Рахманинов, Прокофиев, Набоков, Бунин, Соколов-Микитов, Гипиус, Мережковский, Бальмонт, Ремизов, Кандинский, Шаляпин, Цветаева, Шкловский, Берберова, Ходасевич, Шагал.
Русия се освобождаваше от собствената си култура.
Йосиф Сталин, вместо на Запад, изпрати „образованите“ на север и на изток – в лагерите. Или просто „ги изпрати на екзекуция“.
Осип Манделщам, Александър Введенски, Всеволод Мейерхолд, Николай Гумилев, Сергей Королев, Николай Заболоцкий, Николай Клюев, Андрей Туполев, Николай Лихачев, Борис Корнилов, Николай Вавилов, Георгий Лангемак, Георгий Жженов, Исаак Бабель, Юрий Домбровский, Николай Ердман, Юлий Дунский.
Обърнете внимание на особено творческия подход на палачите: на Всеволод Мейерхолд след изтезания, преди смъртта му, последователно са счупили всички пръсти, а след това са го удавили в нечистотии. Писателят Борис Пилняк е бил измъчван, за да подпише, че е японски шпионин, след което е бил незабавно разстрелян. Академикът Вавилов е бил умъртвен от глад в затворническата си килия. Поетът Николай Заболоцки е бил измъчван така, че е подписал признание, че е копал подземен тунел до Бомбай. Академик Козирев получи 10 години за опит да „открадне Волга от Русия на Запад“. На 70-годишния скулптор Исаак Иткинд разбиха тъпанчето и смазаха тестикула с ботуш.
Според официални данни, само през 1937 г. болшевиките са разстреляли 353 074 души, приблизително по 1000 души на ден.
Но дори и след всички разстрели и екзекуции, на 1 януари 1938 г. в СССР имало 1 881 570 затворници, на 1 януари 1941 г. – 2 368 548 души, а на 1 януари 1949 г. – 2,4 млн. затворници плюс тяхната военизирана охрана – 165 000 души.
Според френския изследовател на ГУЛАГ Ж. Роси, прекарал почти четвърт век в сибирските лагерни бараки, „от всички концентрационни лагери, включително и тези на Хитлер, съветският ГУЛАГ е бил не само най-дълголетният, просъществувал 73 години, но и най-точното въплъщение на държавата, която го е създала“.
След войната се възобнови тоталното „затягане на гайките“ – борбата с евреите и космополитите, повторните арести, забраната за публикуване на „идеологически вредни произведения“ на Михаил Зощенко, Анна Ахматова, изгонването на всички учени-генетици от академичните среди и забраната на самата генетика като „антинаука“.
Сталинизмът не приключи със смъртта на „водача на всички времена и народи“. Георгий Бурков пише: „Сталинизмът е болест. Масова психична болест. Подобно на клептомания. Някаква чудовищна комбинация от бедност, липса на култура, религиозност (с подмяна на „Бога”), стадност, доведена до истерия… Колко хора, най-умни хора, бяха стъпкани в калта или физически унищожени! За да се угоди на простолюдието, за негова радост”.
Както написа известният археолог Лев Самойлов, след като излезе от лагера: „На човечеството му бяха необходими четиридесет хиляди години, за да премине от диво състояние към цивилизация, но на човек, оказал се в лагера, понякога му е достатъчна една минута, за да се върне към дивачеството“.